Доста често се дискутира по тази тема дали наднорменото тегло при децата е наследственост или има други фактори, като например начин на живот, които да влияят на това. Група британски учени се опитала да открие отговора на този въпрос, сравнявайки теглото и нивото на затлъстяване сред осиновени деца. Целта на учените била да не се отразява факторът наследственост и обективно да се прецени дали гените играят важната роля.


За да открият разликата, учените сравнили теглото при осиновени деца отгледани в семействата на слаби родители с теглото на осиновени деца, които живеят в среда на хора с наднормено тегло. Резултатите потвърдили, че в семействата, в които родителите са с наднормено тегло, вероятността този проблем да съществува и при децата е над ⅕ по-висок.


Това автоматично намалява и обезсмисля твърдения от сорта, че някой е пълен, защото е наследил лоша костна структура от своите родители. Само по себе си, дори и без констатирано от научните среди, подобно твърдение звучи нелепо, защото костите дори и на най-едрите хора са всъщност доста тънки и това има малко или нищо общо с нивото на затлъстялост.


Според учените, тук оказва влияние това, че осиновените деца бързо попиват навиците на своите родители по отношение на храненето и двигателната активност. Така например, ако родителите имат по-здравословен начин на хранене и са свикнали да консумират повече риба, плодове и зеленчуци, твърде е вероятно децата да изпитват по-малко желание за консумация на сладкиши и други подобни вредни храни. Специалистите са единодушни, че вкусовите предпочитания се възпитават от родителите и други хора в семейството и близкото обкръжение.


Въпреки това, учените споделят, че вероятно и наследствеността играе известна роля, защото децата, които са осиновени от слаби хора, но имат двама биологични родители с наднормено тегло, имат по-висок процент случаи на наднормено тегло, отколкото тези, които имат биологични родители с тегло в нормите.


Причината според някои специалисти може да се обясни с метаболитните процеси, които до известна степен са генетично предразположени. Това обаче в никакъв случай не ни обрича на пълнота, защото при повечето хора метаболизмът се влияе много силно от начина на живот, на хранене и от двигателната активност.

В много случаи добре подбраният хранителен режим е най-ефикасното лечебно средство за болестите на храносмилателните органи. той може да бъде единственото лечение или да създаде благоприятен фон за действието на другите лечебни средства.

При остър гастрит се препоръчва 1-2 денонощия на пълно въздържание от храна. Разрешени са само умерени количества студен чай от лайка, липов цвят или шипки. След стихване на оплакванията се дават пасирана попара с черен чай, хляб и изкиснато сирене, пасиран бульон от корени, без подправки и мазнини. Поради честото обезводняване на болните се препоръчва даването на по-големи количества течности като минерални води или леко подсладени чайове. Газираните течности трябва да се избягват. След подобряване на състоянието е добре за известно време болните да се поставят на диета както при хроничен гастрит. Различават се два типа хроничен гастрит - с подтисната и с повишена стомашна секреция, които изискват съответен хранителен режим.

Лечебното хранене при хроничен гастрит с подтисната секреция включва следните разрешени храни: обезмаслено прясно краве мляко, кисело краве мляко и млечни продукти, топени сирена, кашкавал, нетлъсти агнешки, свински и птичи меса, пресни колбаси, моркови, тиквички, червени домати, пиперки, нетлъста морска и речна риба, растителни бульони пастирани и слабо подправени с прясно мляко, добре узрели ябълки, круши, ягоди, праскови, кайсии и грейпфрут, ориз, сухари, грис, нишесте, захар и мед в ограничени количества и др. Забранени храни са: високомаслени млека и млечни продукти, люти пиперки и подправки, тлъсти риби и меса, пастърма, пушени меса, салами, твърдо сварени или печени яйца, баници и бюреци, баклава, шоколад, силно подсладени компоти или мармалади и др.

Газираните напитки трябва да се ограничават, а спиртните концентрати като вино и бирата са забранени. Забранени са и екзотичните подправки като черен пипер, бахар, дафинов лист. Позволени са типичните български подправки като копър, магданоз, чубрица, сладък червен пипер, джоджен и доматено пюре. От голямо значение е и приготвяне на храната, позволено е варене, печене на скара, пасиране и паниране. Позволени са прясното краве масло и растителните масла, а трябва да се избягват тежките животински масла от типа на свинска мас или овча лой. Болните трябва да се хранят 5-6 пъти на ден в определени часове, като сдъвкват храната добре и не гледат през това време телевизия или да слушат радио.

Лечебното хранене при хроничен гастрит с увеличена секреция включва следните разрешени храни: пълномаслено прясно и кисело мляко, извара, сметана, млади телешки, агнешки и свински меса, шунка, телешки черен дроб, рохки сварени яйца, домати, млади салати, кремове, суфлета, картофи, пресни нетлъсти морски и речни риби, бял хляб, юфка и макарони, ограничени количества захар и мед. Забранените храни са: престояло кисело мляко, тежки меса и консерви, луканка хайвер, майонеза, грах и леща, зелени плодове, сини домати, ряпа, лук, топъл хляб - ръжен или пълнозърнест, качамак, горчица, черен пипе, лютеница, готварската сол се ограничава до 5-6 г дневно.

От значение е начинът на приготвяне на храната - разрешават се варене, печене на скара, пасиране, забраняват се пържене, панирането и силните животински бульони. За приготвяне на храната трябва да се използуват прясно краве масло и растителни масла. Могат да се използуват и слабо минерализирани води като Горна баня. Трябва да се спазва строг ред  и режим на хранене - 3-5 пъти на ден, като се дъвче добре храната.