При компенсирани сърдечносъдови заболявания независимо от тяхната причина - сърдечен порок, миокардит, склероза на коронарните съдове, се налагат определени ограничения на храненето. Забранени са: високо маслени и пикантни сирена, тлъсти стари меса, вътрешности, тлъсти риби, тежки месни и рибни консерви, зелени плодове, ядки, ряпа, спиртни напитки, силен чай и кафе. Храната трябва да се приготвя чрез варене или печене, без запръжки, като се използуват растителни масла и български подправки. Готварската сол се ограничава до 5-6 г дневно. Препоръчва се дробно хранене  6-7 пъти на ден, без пълен комплект ястия. Вечерята да бъде по-лека и най-малко 3 часа преди лягане.

При настъпване на сърдечна слабост - декомпенсация, хранителния режим се ограничава. През първите 2-3 дена болните се поставят на полу-гладуване. Разрешени са: ограничени количества от слаб липов чай, мента или шипка, нетлъсти видове мляко и млечни продукти, добре узрели плодове, натурален сок. Препоръчват се разтоварващи дни 1-2 пъти месечно с плодове, зеленчуци и зеленчукови сокове, варени или печени картофи, ориз. Готварската сол се ограничава до 2-3 г дневно. Спиртните и газираните напитки са абсолютно забранени.

При възстановена, но не съвсем стабилна компенсация се разрешават: ниско-маслено прясно и кисело мляко, безсолна извара, пресен кашкавал, 1-2 яйца седмично, леки месни и рибни консерви, домати, пиперки, картофи, тиквички, салати, бамя, цвекло във вида на пасирани супи, сокове, почти всички наши плодове добре узрели и сурови, макарони, фиде, бисквити и др. Забраняват се: тлъсти меса и риби, спанак, спиртни и газирани напитки, зелени плодове, ядки, силен чай или кафе, тиква, груб хляб и др. Количеството на течностите се определя от денонощното количество урина, наличието на отоци и задух. Готварската сол се ограничава до 4-5 г дневно. Начините на храната и режимът на хранене са както при компенсираните сърдечни заболявания.

Лечебно хранене при атеросклерозата. Въпреки несъмнените успехи, постигнати през последните няколко години, все още редица основни проблеми около атеросклерозата остават така и нерешени. Основният от тях е значението на храната като причина за заболяването. В това отношение лекарите доста си противоречат, но е сигурно, че от най-съществено значение са мазнините и захарите. В основата на склерозирането на съдовете лежи пропиването им холестерин и негови съединения с последваща калцификация. Многобройните проучвания в тази насока установяват, че различните видове мазнини имат различна атрогенна активност.

Приема се, че животинските мазнини, богати на наситени дълговерижни мастни киселини, ускоряват този процес, докато растителните масла, главно маслинено, царевично или от соя го подтискат. Водеща роля във внесения с храната холестерин предизвиква атеросклерозата, но мнозина лекари поставят това твърдение под въпрос. Приема се, че от по-голямо значение са някои сложни производни на мазнините, едни от които увеличават просмукването по стените на съдовете с холестерин, а други обратно - улесняват неговото изсмукване. Простите захари - глюкоза, фабрична захар, повишават съдържанието на мазнини и холестерин в кръвта и по такъв начин ускоряват възникването на атеросклерозата. Животинските белтъци също улесняват склерозирането на съдовете. От голяма значение са и т. нар. "растителни влакна", изградени от целулоза, които регулират всмукването на мазнини, и по-специално на холестерина в червата. Наблюденията на лекарите показват, че свръх-храненето и наднорменото тегло благоприятствуват развитието на атеросклерозата.

Разрешени храни: ниско-маслени млека и млечни продукти, яйчен белтък, нетлъсти меса и риби, слабо-подсладени компоти и мармалади, пълнозърнест пшеничен хляб и сухари, добре узрели сурови плодове и др. Забранени храни са: пълномаслени млека и млечни продукти, пикантни сирена, грах, леща и фасул, киселец, лапад, тлъсти меса и риби, храни богати на холестерин като мозък, хайвер, краве масло, костен мозък и др.

Храната трябва да се приготвя без пържене и тежки подправки. важно е да се следи внимателно теглото на болните. При тенденция на наднормено тегло да се намали калоричността на храната. Препоръчват се разтоварващи дни 3-4 пъти месечно само с плодове, плодови сокове и зеленчуци.

Лечебно хранене при повишено кръвно налягане. Хипертоничната болест неотклонно зачестява през последните години, като причините за това са трудно-уловими и се коренят в условията ни на живот в нашето съвремие. Като причина за повишено кръвно налягане са почти всички съставки на храната: белтъци, мазнини, въглехидрати, та дори и витамините. Понастоящем се приема, че храната на болните с повишено кръвно налягане трябва да бъде добре балансирана по състав, с ограничения на готварската сол, животинските мазнини и силните дразнители.

 Трябва да се следи внимателно за теглото на болните. Разрешени храни: нискомаслени млека и млечни продукти, сокове, мусове, нетлъсти пресни меса и риби, умерени количества мед, ориз, овесени ядки, не особено сладки компоти, слаб чай от шипка, мента или липа. Забранени храни: всички видове пълномаслени млечни продукти, тлъсти меса и дивеч, карантия, лук, спанак, гъби, царевица, леща и грах, баници и бюреци, газирани напитки, баклава, кадаиф, какао и др. Абсолютно са забранени спиртните напитки и тютюнопушенето.

Храната трябва да се приготвя сравнително по-просто, само варена и печена, като се използуват само растителни масла и малко подправки. Готварската сол се ограничава до 2-3 г дневно. Храната трябва да се прима 5-6 пъти дневно в ограничени количества, като се избягват течните храни и се дъвче добре. При наднормено тегла се прилагат съответните хранителни режими с намалена калоричност. Ефектът на лечебното хранене се подсилва, ако се съчетае със съответен режим на живот - повече движения и физически упражнения, балнеосанаторно лечение, избягване на психични сблъсъци и емоционален срив.